Това е първото ограничение, делящо ни от свободата. Те са осем, от които първите две имат по пет характеристики. Когато започнем да преодоляваме едното ограничение, ще започнем да виждаме и да преодоляваме следващото заедно с предишното. С първото ограничение приключваме когато приключим с последното.

Това ограничение е свързано с видимите идеи. Чрез преодоляването му намалява влиянието на околния свят, съпротивлението ни към света, борбата срещу ставащото около нас и с нас. Установяваме мир в нас и около нас.

Има два начина да обърнем внимание на положението, в което се намираме.

В първата част на това ограничение се основава на заблуда, която е напълно приета за нормален начин на живот. Дотолкова е приета за нормална, че веднага ще отречете написаното по-нататък. Дори и да го разберете, пак ще се опитате да го отречете по всички възможни начини.

Тази част засяга разделението в нас и е хипотеза която трябва да потвърдим или отхвърлим с прилагането в нашия живот. Установих че ако не се заблуждавам че съм за или против нещо, то също не е за или против мен. Предизвикването да се разделям и да заемам страна винаги ще го има, но това не означава че нещо е против мен. Въпреки че нищо няма да стои пред нас, ще продължим да усещаме обратната тяга на светът.

Когато започнем да разрушаваме причините от първата част и напреднем в това начинание, неизбежно ще дойде моментът когато ще стане видима за нас и втората част. Първото важно нещо е, че не е възможно да разрушим напълно причините от първата част, за да започнем да разрушаваме от втората. В процеса на разрушаването на първите, ще трябва да започнем да разрушаваме и вторите. Второто важно нещо е, че ако разрушим или сме разрушили определена част от причините от втората, без да сме започнали да разрушаваме първата, това ще доведе до много неприятни последствия за нас. Видял съм вече много такива случаи.
Втората част засяга прикриването, и отстраняването става като започнем да се откриваме. Да бъдем това, което сме, а не това което искаме да бъдем. Да говорим истината (това което е, а не това което искаме да бъде).

Първо да припомня, че основната причина е това, че сме разделени на ЗА и ПРОТИВ. Когато сме разделени е абсолютно сигурно че сме в конфликт. Когато сме открити и сме в конфликт е равносилно на това да обявим война на някого без да имаме оръжие, щит и крепост. Да бъдем срещу някого с вързани ръце е глупаво. Ако отсрещният също е обезоръжен и с вързани ръце, последствията ще са минимални. Но ако се натъкнем на въоръжен и защитен, то последствията ще са сериозни и значителни, независимо дали сме атакуващи или атакувани. Понякога пораженията в такива случаи може да са фатални. Затова ако живеем в света на противопоставянето, ние трябва да бъдем много добре защитени. Но ако започнем да излизаме от него и навлизаме в света на свободата, ще имаме все по малко нужда от защита. Защото защитата блокира не само атаките срещу нас, а блокира също и любовта, щастието и свободата.
Откриването става постепенно и именно спирането на противопоставянето ще показва как и доколко да се откриваме. Като казвам че трябва да говорим истината и да бъдем открити в това което казваме, не значи да говорим каквото ни падне. Да се открием значи да говорим истината за себе си, а не за другите. Истината за другите си е тяхна работа. Уверявам ви че при напредък в разрушаването на основната преграда, няма да ви се налага да лъжете. В резултат от откриването ще започнат да намаляват в нас страхът и притесненията. Ще можем да се движим, да действаме и да говорим по-спокойно и свободно.

В  резултат на това, че започнах да се откривам и да бъда това, което съм, започна да се открива пред мен и следващата стъпка. Установих че следващата причина да съм далеко от щастието и свободата е да не приемам всичко, да се отказвам от предложенията. Тази част се отнася за съгласиeто ми да участвам в живота. А животът е низ от предложения.

Както всеки човек, в малка или голяма степен съм избирал какво да приема и какво да откажа. Но в тази част изборът започна да става излишен, тъй като идва времето на съгласието. За човек който не е навлязъл в предишните две части, приемането на всички предложения може да бъде много опасно. За всяко предложение си има причина, а причините са в самият човек. Тези причини ще намаляват, като отстраняването им започва още в първата част. Целта на предложенията е да си помогнем в развитието си в зависимост от това накъде се движим - към себе си или към света. Предложенията ще са или за образа в който сме се въплътили, или лично за нас ако сме започнали да се откриваме.


Съгласяването ми с предложенията значи, че се съгласявам да участвам в предстоящата ситуация, нищо повече. Не значи че се съгласявам и приемам всичко което съм видял и чул. За какво съм в дадената ситуация и какво следва да направя, няма откъде да знам, нито има кой да ми каже. Тези неща се научават и се вземат решения през времето на протичане на ситуацията. Предложенията не идват само отвън, нито пък аз съм бил в положение на чакащ. Налагало се е намирам или да създавам ситуациите, а не да чакам те да ме намират или някой друг да ги създава. Някои предложения се състоят в това аз да ги предложа на себе си.

Когато навлязох в тази част всички предложения към мен бяха само в моя полза. Целта на някои разбирах преди да се съглася, а други разбирах по-късно. Започнах да имам всичко необходимо за да продължа напред - всякакви материални и нематериални средства като сведения, пари, хора, ситуации. Тук ще подчертая за да не се обърка някой - имам толкова колкото ми е необходимо наистина, без това да е плод на ограничения, и не толкова че да се затрупвам със средства. Не съм си въобразявал че по този път ще ми се изсипят огромни богатства и ще заживея в лукс и разкош, нито това ми е било целта. Разполагането със средства не е цел, а следствие от този път. Не съм очаквал нищо определено, просто ми беше интересно какви резултати ще последват...

 

Страница 1 от 2

© 2018 Робство и свобода