Това е първата преграда, деляща ни от свободата. Преградите са осем, от които първите две имат по пет характеристики. Когато да преодоляваме едната преграда, пред нас ще се отвори следващата която ще присъединим към предишната. С първата преграда приключваме когато приключим с последната.

Тази преграда е изградена от задълженията ни към света. Чрез преодоляването й намалява влиянията на света,  съпротивлението ни към света, борбата срещу ставащото около нас и с нас. Установяваме мир в нас и около нас.

Има два начина да тръгнем по този път.

В първата част на тази преграда се основава на заблуда, която е напълно приета за нормален начин на живот. Дотолкова е приета за нормална, че веднага ще отречете написаното по-нататък. Дори и да го разберете, пак ще се опитате да го отречете по всички възможни начини.

Тази част засяга разделението в нас и е хипотеза която трябва да потвърдим или отхвърлим с прилагането в нашия живот. Установих че ако не се заблуждавам че съм за или против нещо, то също не е за или против мен. Предизвикването да се разделям и да заемам страна винаги ще го има, но това не означава че нещо е против мен. Въпреки че нищо няма да стои пред нас, ще продължим да усещаме обратната тяга на светът.

Самото враждуване е начинът да ни се покаже страната, която сме отрекли. Това, с което се сблъскваме просто играе ролята на тази наша страна, която отричаме и не виждаме. Да не виждаме разделението е причината, която се изразява в сблъсък. Въпреки че не виждаме всички ни разделения, те съществуват в нас и от това винаги ще има последствия. Основният проблем в преодоляването на тази заблуда е липсата на представа за съществуването на друга възможност, освен да се заблуждаваме че сме ЗА или ПРОТИВ. В действителност никой не може да бъде ЗА или ПРОТИВ. Ние сме ЗА и ПРОТИВ в едно и също време, защото едната страна не може да съществува без другата. Ние само се заблуждаваме че сме застанали на едната страна. А в действителност сме се разделили на две и единственото което трябва да направим е да намерим обратната страна и да ги съберем. По този начин ще можем да се освободим от дадена заблуда. Когато в мен се появи или вече има безпокойство от нещо, започвам да търся противоположността му. Под безпокойство нямам в предвид само страхове и притеснения, а и възхищение.


Заемането на страна става чрез подкрепянето на дадена идея, като мислим за нея, възхищаваме й се или я разпространяваме. Идеята има за цел да породи ненаситност, неконтролируемост /страх или заблуждаване, и независимо дали причиняваме/създаваме, подкрепяме  или одобряваме осъществяването й, от това винаги ще има последствия и страдания, и затова е необходимо да излезем от противопоставянето чрез намиране и съпоставяне на обратната страна.

Почти всички хора играят ролята на рекламни лица с цел да набират и приобщят още привърженици към дадена идея. Въпреки че страните са две, съществуват много идеи в света. Най-малките идеи са част от по-големи, които пък са част от още по-големи идеи. Това е структурата на света и съществува благодарение на алчността на всички участници. Много хора се стремят да се издигнат по стълбата на властта и да застанат начело на идея с повече привърженици.

Разделянето ни на страни е изместването на вниманието ни от самите вас. Всичко това е следване на друг път, а не на нашия. По този начин ние пропиляваме живота си за други, без никога да успеем да го изживеем. Ще запитате какво толкова става като съм разделен на страни, като имам някакви нужди, като се възхищавам на някого. Възхищението е най-чистото ограбване. То става като чрез възхищението си даваме на обекта на възхищение чистата си енергия - любовта. Много от човешки нужди са изкуствени, но това се разбира по-късно. Важното е сега да разберем най-очевидните за нас неща без които можем да живеем. Иначе ние ще продължим да си ограбваме или да ни ограбват другата ценност - времето.

Втълпяването на страх има за цел да ни накара да се приобщим към някоя идея в очакване на закрила. Повечето привърженици би трябвало да представляват по-голяма мощ и закрила. Обаче идеята представлява страна. А когато има страни, има и сблъсъци. Те назряват с набирането на достатъчно гняв и омраза. Защитата се осъществява от привържениците й. И те са тези, които ще се пожертват. Когато дойде момента на сблъсъка, се освобождават двата полюса и се сливат в чиста енергия. В този вид тя стига до получателите.

Никой не ни задължава да участваме и да прахосваме енергията си, като я даваме на други. Никой не ни ограбва. Ние сами се ограбваме защото защитаваме не себе си, а мъртви идеи. Нашата ситуация е равносилна на това да сме много гладни, да държим хляб в ръцете си и да го изхвърлим на боклука. Страданието ни идва от това, че нашият живот е пълен абсурд. Но въпреки това е добре да знаем, че когато страданието ни стане непоносимо, има начин да се оттеглим. Когато са ни дотегнали сблъсъците до краен предел и напълно разбираме значението на тази стъпка, ние няма да се поколебаем да тръгнем по този път.

Решим ли да излизаме от този абсурд трябва да имаме в предвид, че каквото и да правим, винаги трябва да внимаваме и да размишляваме върху него. Когато се храним, да размишляваме върху това. Когато отиваме някъде, когато работим, когато четем или гледаме нещо, когато лъжем, когато крадем, да размишляваме върху това. Да не се поддаваме на заблудите, че е забранено да правим каквото и да било. Но никога не трябва да си позволяваме да правим нещо, без да размишляваме върху него. Когато сме се отклонили от себе си е необходимо да съпоставим и обратното, и да размишляваме върху това. Когато установим че и двете страни са прави, ще се освободим от влиянието им.

 

Когато започнем да разрушаваме причините от първата част и напреднем в това начинание, неизбежно ще дойде моментът когато ще стане видима за нас и втората част. Първото важно нещо е, че не е възможно да разрушим напълно причините от първата част, за да започнем да разрушаваме от втората. В процеса на разрушаването на първите, ще трябва да започнем да разрушаваме и вторите. Второто важно нещо е, че ако разрушим или сме разрушили определена част от причините от втората, без да сме започнали да разрушаваме първата, това ще доведе до много неприятни последствия за нас. Видял съм вече много такива случаи.
Втората част засяга прикриването, и отстраняването става като започнем да се откриваме. Да бъдем това, което сме, а не това което искаме да бъдем. Да говорим истината (това което е, а не това което искаме да бъде).

Първо да припомня, че основната причина е това, че сме разделени на ЗА и ПРОТИВ. Когато сме разделени е абсолютно сигурно че сме в конфликт. Когато сме открити и сме в конфликт е равносилно на това да обявим война на някого без да имаме оръжие, щит и крепост. Да бъдем срещу някого с вързани ръце е глупаво. Ако отсрещният също е обезоръжен и с вързани ръце, последствията ще са минимални. Но ако се натъкнем на въоръжен и защитен, то последствията ще са сериозни и значителни, независимо дали сме атакуващи или атакувани. Понякога пораженията в такива случаи може да са фатални. Затова ако живеем в света на противопоставянето, ние трябва да бъдем много добре защитени. Но ако започнем да излизаме от него и навлизаме в света на свободата, ще имаме все по малко нужда от защита. Защото защитата блокира не само атаките срещу нас, а блокира също и любовта, щастието и свободата.
Откриването става постепенно и именно спирането на противопоставянето ще показва как и доколко да се откриваме. Като казвам че трябва да говорим истината и да бъдем открити в това което казваме, не значи да говорим каквото ни падне. Да се открием значи да говорим истината за себе си, а не за другите. Истината за другите си е тяхна работа. Уверявам ви че при напредък в разрушаването на основната преграда, няма да ви се налага да лъжете. В резултат от откриването ще започнат да намаляват в нас страхът и притесненията. Ще можем да се движим, да действаме и да говорим по-спокойно и свободно.

В  резултат на това, че започнах да се откривам и да бъда това, което съм, започна да се открива пред мен и следващата стъпка. Установих че следващата причина да съм далеко от щастието и свободата е да не приемам всичко, да се отказвам от предложенията. Тази част се отнася за съгласиeто ми да участвам в живота. А животът е низ от предложения.

Както всеки човек, в малка или голяма степен съм избирал какво да приема и какво да откажа. Но в тази част изборът започна да става излишен, тъй като идва времето на съгласието. За човек който не е навлязъл в предишните две части, приемането на всички предложения може да бъде много опасно. За всяко предложение си има причина, а причините са в самият човек. Тези причини ще намаляват, като отстраняването им започва още в първата част. Целта на предложенията е да си помогнем в развитието си в зависимост от това накъде се движим - към себе си или към света. Предложенията ще са или за образа в който сме се въплътили, или лично за нас ако сме започнали да се откриваме.


Съгласяването ми с предложенията значи, че се съгласявам да участвам в предстоящата ситуация, нищо повече. Не значи че се съгласявам и приемам всичко което съм видял и чул. За какво съм в дадената ситуация и какво следва да направя, няма откъде да знам, нито има кой да ми каже. Тези неща се научават и се вземат решения през времето на протичане на ситуацията. Предложенията не идват само отвън, нито пък аз съм бил в положение на чакащ. Налагало се е намирам или да създавам ситуациите, а не да чакам те да ме намират или някой друг да ги създава. Някои предложения се състоят в това аз да ги предложа на себе си.

Когато навлязох в тази част всички предложения към мен бяха само в моя полза. Целта на някои разбирах преди да се съглася, а други разбирах по-късно. Започнах да имам всичко необходимо за да продължа напред - всякакви материални и нематериални средства като сведения, пари, хора, ситуации. Тук ще подчертая за да не се обърка някой - имам толкова колкото ми е необходимо наистина, без това да е плод на ограничения, и не толкова че да се затрупвам със средства. Не съм си въобразявал че по този път ще ми се изсипят огромни богатства и ще заживея в лукс и разкош, нито това ми е било целта. Разполагането със средства не е цел, а следствие от този път. Не съм очаквал нищо определено, просто ми беше интересно какви резултати ще последват...

 

В резултат от това, че навлязох в съгласие с това което ми предлага живота, започна да се открива пред мен и следващата част. След като от предишната част имам всички необходими средствата, то следва да се науча да ги използвам правилно за да продължа напред. Тази част засяга боравенето с предоставените ми средства в настоящите ситуации. Всяка една ситуация в която се озовавах се различаваше от предишната по сложност и възможни изходи и и чрез решаването им започнах да се уча да мисля всеобхватно. Всяка една ситуация се състои от средства и участници. Ситуацията съществува за да можем да сглобим картината на истината в нея. При правилно сглобяване ще видим тази истина, както и това че тя се явява час от друга по-дълбока истина. Истината освобождава!
Ситуацията съществува и като задача, която ако решим се отваря вратата към следващата и можем да преминем напред. Двете значения се преплитат във всяка ситуация.
Признакът че съм излязъл от нея е лекотата и спокойствието което следва, както и това че ситуация с такова значение повече не се повтаря. Една ситуация може да се реши по различни начини. Начините се различават по реда на решаването и по използваните детайли и средства. От тях зависи бързината на решаването. Използването на малкото, но основни детайли и средства, както и правилният ред са ми спестявали винаги времето и силите.
Резултатът от тази част е, че се научавам да решавам самостоятелно ситуациите, в които участвам.

Страница 1 от 2

© 2018 Робство и свобода