Доверието - път към любовта

Много се спекулира с думата доверие и то умишлено. Във почти всички случаи доверието се бърка с вярата. Да имаме вяра е едно, а да имаме доверие е съвсем друго. Вярата е насочена навън, изгражда се извън нас, и се основава на чужд опит и постижения. Доверието е насочено навътре, изгражда се вътре във нас и се основава личен опит и постижения. Когато не се движим на никъде и не искаме да знаем нищо за себе си, значението на думите не са важни. Можем да мислим и говорим безразборно каквото ни падне. Когато обаче искаме да имаме яснота за себе си и светът, всяка дума е от значение. Трябва да внимаваме какво мислим и говорим. Във връзка с това трябва да внимаваме какви словосъчетания използваме. Съчетанието "доверие в някого" е неправилно и безсмислено.


Нека да използваме един принцип, когато имаме нещо което предполагаме, че е неизвестно. Имаме словосъчетанието "Имаме доверие в някого", където предполагаемото неизвестно е "доверие". Заменяме "доверие" с "пет лева"и се получава "Имаме пет лева в някого". Първият въпрос е защо петте ни лева са в някого, а не в нас? Особено в случаите, когато самите ние имаме нужда от тях. Тъй като изключително рядко се случва някой да пази нещо чуждо, се случва "Изгубихме доверието/петте лева в някого". И тъй като в тия словосъчетания става въпрос за вяра в някого, и следователно в очакване на дивиденти от вярата ни, то загубата е болезнена. А болката е толкова силна, колкото голямо е вложението. И е същото, както при загубата на пари.

Доверието обаче е вътрешно постижение, също както и любовта. За да изградиш доверие е необходимо да се потрудиш, да положиш усилия. То не идва даром. Или ако дойде случайно, то скоро и бързо си отива. Доверието е безусловно, защото няма външни опори, условия и причини. То е лишено от алчност, защото не очакваме нищо от никого и нищо не може да ни разочарова. Именно това се случва когато се влюбваме. Всичко ни изглежда прекрасно. Но скоро се активират и започват да работят в нас защитните механизми против доверието и любовта. Ако искаме да останем трайно в любовта, преди това трябва да сме унищожили всичките тези защити.

Да имаме доверие значи също да не се бъркаме в работите на другите и да не им пречим. Защото всеки се движи по свой собствен път в живота и трябва сам да избира дали да върви по предначертания си път или сам да си го чертае. Ревността също е сериозна пречка пред доверието. Важното е да обръщаме внимание какво правим с даден човек когато сме заедно, а не какво прави той когато не сме заедно. Всеки е свободен да прави каквото сметне за добре. Ако например разговаряме с някого, важен е само разговорът между нас. Другият не е длъжен да разговаря само с нас. Когато свърши разговорът ни, той може да отиде да разговаря и с някой друг или да прави каквото друго иска. Ревността не позволява това, особено ако другият е наш близък приятел, съпруг или съпруга...

© 2018 Робство и свобода