Първата преграда - въведение

Това е първата преграда, деляща ни от свободата. Преградите са осем, от които първите две имат по пет характеристики. Когато да преодоляваме едната преграда, пред нас ще се отвори следващата която ще присъединим към предишната. С първата преграда приключваме когато приключим с последната.

Тази преграда е изградена от задълженията ни към света. Чрез преодоляването й намалява влиянията на света,  съпротивлението ни към света, борбата срещу ставащото около нас и с нас. Установяваме мир в нас и около нас.

Има два начина да тръгнем по този път.


Единият е принудителния, когато животът ни постави на колене и в следствие на удара който ни е нанесъл изпаднем в шок. Съществуването е перфектно и нанася ударите си точно тогава, когато въобще не очакваме. Тогава в следствие от шока изгубваме всякакви опорни точки и всякакви надежди. Бъдещето престава да съществува. Всичките ни планове се сриват. И това е момента от който можем да тръгнем по този път.
Другият начин е доброволният, и е по-добрият и успешен. Той е следствие от лично решение и няма нещо което да ни принуждава да го правим.

 

В началото тръгнах по този път по принудата на първия начин, но след време последваха колебания, отказване и започване отново. Докато след време, когато нямаше принуда използвах вторият начин. Той си прилича с първия, но разликата е че доброволно престанах да протестирам и да се боря със случващото се. Престанах да се надявам, да очаквам, и да правя планове за бъдещето. Използвах волята си за да престана. Използвах и паметта си за да си припомням постоянно какво съм решил.

Лично за себе си установих, че не възможно да се надявам или да очаквам нещо да се случи и същевременно да пътувам към неизвестното. Установих че не е възможно да правя планове за бъдещето и да се движа към настоящето. Интересът към неизвестното анулира страхът от него.

 

© 2018 Робство и свобода