Първото ограничение - въведение

Това е първото ограничение, делящо ни от свободата. Те са осем, от които първите две имат по пет характеристики. Когато започнем да преодоляваме едното ограничение, ще започнем да виждаме и да преодоляваме следващото заедно с предишното. С първото ограничение приключваме когато приключим с последното.

Това ограничение е свързано с видимите идеи. Чрез преодоляването му намалява влиянието на околния свят, съпротивлението ни към света, борбата срещу ставащото около нас и с нас. Установяваме мир в нас и около нас.

Има два начина да обърнем внимание на положението, в което се намираме.

Единият е принудителния, когато животът ни въвлече в случай, в следствие на който да изпаднем в шок. Съществуването е перфектно и нанася ударите си точно тогава, когато въобще не очакваме. Тогава в следствие от шока изгубваме всякакви опорни точки и всякакви надежди. Бъдещето престава да съществува. Всичките ни планове се сриват. И това е момента от който можем да тръгнем лесно по този път.

Другият начин е доброволният, и е по-добрият и успешен, но по-труден. Той е следствие от лично решение и няма нещо което да ни принуждава да го правим.

В началото тръгнах по този път по принудата на първия начин, но след време последваха колебания, отказване и започване отново. Докато след време, когато нямаше принуда използвах вторият начин. Той си прилича с първия, но разликата е че доброволно престанах да протестирам и да се боря със случващото се. Тук първо е необходимо да наложим волята си за да престанем да се движим според силата на навиците ни. За да го правим това е необходимо да си припомняме какво сме решили.

Да очакваме нещо да се случи и същевременно да пътуваме към неизвестното са несъвместими. Интересът към неизвестното анулира страхът от него. Когато се движим към настоящето започва да се губи стремежа и интереса към бъдещето.

© 2018 Робство и свобода