.

Известна част от фирмите на същата държава обаче имат филиали в чужди държави, където се произвеждат евтини стоки, заради евтината работна ръка и умишлено намаленото качество на стоките. Тези стоки не са предназначени за Франция, тъй като тя се самозадоволява от собственото си производство. Но тези стоки трябва да се продадат и за тях е необходим пазар, защото печалбата от тях е необходима за поддържането на високия жизнен стандарт във Франция в случая.

За да имат такъв пазар, развитите държави умишлено поддържат забавяне на развитието на вътрешен пазар в бедните страни. Когато нямаш възможност да произведеш дадени стоки поради липсата на мощности за производството им, или по-голяма себестойност от вносните стоки, то тогава се налага необходимоста от внос. От производител държавата става купувач и започва да обеднява прогресивно.

Схемата на присъединяването е много проста:

Двама човека от развиваща се страна произвеждат различни стоки на стойност по 100 евро и ги разменят помежду си. Трети човек от развита страна решава да спечели повече пари, като присъедини четвърти човек от бедна страна, като му осигури възможност да работи срещу малко пари. Нищо лошо няма в това. Нали светът е за предприемчивите. Третият човек се присъединява към пазара на първите двама, като им продава произведеното от четвъртия нещо дребно и евтино на двамата, за което те му плащат общо за месеца по 1 евро. За тях това първоначално не е проблем, тъй като те имат бюджет от по сто евро.

Тук е мястото да спомена, че третия човек няма нужда от техните стоки и не купува нищо от тях. След десет месеца двамата имат вече по 90 евро, което значи че е намаляла както покупателната им способност помежду им, така и обемът на производство. С намаляването на парите им, се появява необходимоста от паричен заем. Третият притежава и банката, от която могат да вземат парите. Условията по кредита са по-тежки от обичайните, и това е защото липсва друга алтернатива за заем. Заемът първоначално попълва необходимоста от пари за покупки и производство, но допълнително започва да стопява основния бюджет. И продължавайки така месец след месец, тяхната вътрешна икономика се срива и настъпва икономическа криза.

В тази световна икономическа криза всички бяха засегнати малко или много, защото в действителност няма държава с чист вътрешен пазар. Стоките произведени в Китай са навсякъде. В Китай отдавна не се произвеждат стоки на западни фирми и стоки на ишлеме. Там вече си имат собствени марки, които стават все по-качествени, както навремето става в Япония и после в Корея. В Китай стандарта на живот бавно, но сигурно се повишава и в близките години тази държава ще има най-мощната икономика в света. Както са казали хората – всяко зло за добро. А както аз бих казал – злото за едни е добро за други.

Всеки има право на по-добър стандарт, да живее по-добре, да има необходимите неща, които да облекчават живота му. Да има приличен дом, автомобил, прилични дрехи, достатъчно храна. Отделен е въпроса кое в действителност му е необходимо и в какви количества. От една страна е добре всеки на тази планета да има достъп до тези неща. От друга страна стои въпроса откъде ще дойдат тези ресурси. Ако това се случи като продължение на този начин на живот, който се води сега, то със сигурност ще настъпи такава екологична катастрофа, каквато никой до сега не се е опитвал да прогнозира. Но това е друга тема и ще напиша специално статия за нея.