.

.

14
Feb
2012г
Изпрати на приятел Печат

Първата преграда пред свободата - първа част

Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 

В първата част на тази преграда се основава на заблуда, която е напълно приета за нормален начин на живот. Дотолкова е приета за нормална, че веднага ще отречете написаното по-нататък. Дори и да го разберете, пак ще се опитате да го отречете по всички възможни начини.

Тази част засяга разделението в нас и е хипотеза която трябва да потвърдим или отхвърлим с прилагането в нашия живот. Установих че ако не се заблуждавам че съм за или против нещо, то също не е за или против мен. Предизвикването да се разделям и да заемам страна винаги ще го има, но това не означава че нещо е против мен. Въпреки че нищо няма да стои пред нас, ще продължим да усещаме обратната тяга на светът.

Самото враждуване е начинът да ни се покаже страната, която сме отрекли. Това, с което се сблъскваме просто играе ролята на тази наша страна, която отричаме и не виждаме. Да не виждаме разделението е причината, която се изразява в сблъсък. Въпреки че не виждаме всички ни разделения, те съществуват в нас и от това винаги ще има последствия. Основният проблем в преодоляването на тази заблуда е липсата на представа за съществуването на друга възможност, освен да се заблуждаваме че сме ЗА или ПРОТИВ. В действителност никой не може да бъде ЗА или ПРОТИВ. Ние сме ЗА и ПРОТИВ в едно и също време, защото едната страна не може да съществува без другата. Ние само се заблуждаваме че сме застанали на едната страна. А в действителност сме се разделили на две и единственото което трябва да направим е да намерим обратната страна и да ги съберем. По този начин ще можем да се освободим от дадена заблуда. Когато в мен се появи или вече има безпокойство от нещо, започвам да търся противоположността му. Под безпокойство нямам в предвид само страхове и притеснения, а и възхищение.


Заемането на страна става чрез подкрепянето на дадена идея, като мислим за нея, възхищаваме й се или я разпространяваме. Идеята има за цел да породи ненаситност, неконтролируемост/страх или заблуждаване, и независимо дали причиняваме/създаваме, подкрепяме  или одобряваме осъществяването й, от това винаги ще има последствия и страдания, и затова е необходимо да излезем от противопоставянето чрез намиране и съпоставяне на обратната страна.

Почти всички хора играят ролята на рекламни лица с цел да набират и приобщят още привърженици към дадена идея. Въпреки че страните са две, съществуват много идеи в света. Най-малките идеи са част от по-големи, които пък са част от още по-големи идеи. Това е структурата на света и съществува благодарение на алчността на всички участници. Много хора се стремят да се издигнат по стълбата на властта и да застанат начело на идея с повече привърженици.

Разделянето ни на страни е изместването на вниманието ни от самите вас. Всичко това е следване на друг път, а не на нашия. По този начин ние пропиляваме живота си за други, без никога да успеем да го изживеем. Ще запитате какво толкова става като съм разделен на страни, като имам някакви нужди, като се възхищавам на някого. Възхищението е най-чистото ограбване. То става като чрез възхищението си даваме на обекта на възхищение чистата си енергия - любовта. Много от човешки нужди са изкуствени, но това се разбира по-късно. Важното е сега да разберем най-очевидните за нас неща без които можем да живеем. Иначе ние ще продължим да си ограбваме другата ценност - времето.

Втълпяването на страх има за цел да ни накара да се приобщим към някоя идея в очакване на закрила. Повечето привърженици би трябвало да представляват по-голяма мощ и закрила. Обаче идеята представлява страна. А когато има страни, има и сблъсъци. Те назряват с набирането на достатъчно гняв и омраза. Защитата се осъществява от привържениците й. И те са тези, които ще се пожертват. Когато дойде момента на сблъсъка, се освобождават двата полюса и се сливат в чиста енергия. В този вид тя стига до получателите.

Никой не ни задължава да участваме и да прахосваме енергията си, като я даваме на други. Никой не ни ограбва. Ние сами се ограбваме защото защитаваме не себе си, а мъртви идеи. Нашата ситуация е равносилна на това да сме много гладни, да държим хляб в ръцете си и да го изхвърлим на боклука. Страданието ни идва от това, че нашият живот е пълен абсурд. Но въпреки това е добре да знаем, че когато страданието ни стане непоносимо, има начин да се оттеглим. Когато са ни дотегнали сблъсъците до краен предел и напълно разбираме значението на тази стъпка, ние няма да се поколебаем да тръгнем по този път.

Решим ли да излизаме от този абсурд трябва да имаме в предвид, че каквото и да правим, винаги трябва да внимаваме и да размишляваме върху него. Когато се храним, да размишляваме върху това. Когато отиваме някъде, когато работим, когато четем или гледаме нещо, когато лъжем, когато крадем, да размишляваме върху това. Да не се поддаваме на заблудите, че е забранено да правим каквото и да било. Но никога не трябва да си позволяваме да правим нещо, без да размишляваме върху него. Когато сме се отклонили от себе си е необходимо да съпоставим и обратното, и да размишляваме върху това. Когато установим че и двете страни са прави, ще се освободим от влиянието им.